След разпадането на прабългарския племенен съюз една част от прабългарите, водени от хан Аспарух, поели на запад и се заселили в Онгъла. Тук те пребивавали в продължение на около две десетилетия, докато най-сетне през 680 г. в резултат на успешна война с Византия се разширили в земите на юг от Дунава и участвували най-активно в създаването на българската държава.
Сведенията за този 20-годишен период са крайно оскъдни: Арменската география разказва за бягството на Аспарух на запад, а хронистите Теофан, Никифор и Анастасий Библиотекар — за местоположението на Онгъла.
Като изброява прабългарските племена в района на Черно и Азовско море, Ананий Ширакаци (VII в.) пише: „От Конските планини (Дзиакан) избягал синът на Худбаад ... В Тракия има две планини и реки, от които едната — Дунав, като се дели на шест ръкава, образува езеро и остров, наречен Пюки. На този остров живее Аспархрук, синът на Худбаад, който побягна пред хазарите от Българските планини и прогони аварите на запад.”
Посоченият текст поставя няколко въпроса: положението на Аспарух до преселването, прогонването на аварите на запад и местоживеенето му на остров Пюки (Певки).
Хипийските ( = Конските) планини, известни още като Български планини, се отъждествяват с днешното бърдо Ергени и Ставрополските възвишения. И след като Аспарух оттук именно е побягнал пред хазарите и поел на запад, това ще рече, че неговите владения и подвластният му народ са се намирали на север от територията на Батбаян. Оттук съвсем естествено е да се предположи, че ударът на хазарите върху Аспарух е последвал по-късно, след като били подчинени земите на север от Кавказ. Несъмнено е също така, че това оттегляне на запад е станало с бой — както в старата родина, така и след това, тъй като по-сетнешните сведения показват, че хазарите били спрени на р. Днепър и не били допуснати да се придвижат на запад.
Що се отнася до сведението, че Аспарух прогонил аварите на запад, очевидно хронистът е допуснал някаква грешка. Територията между Днепър и Дунав, в която се настанили прабългарите, никога не е била аварско владение. През втората половина на VI в. тук трайно се били настанили прабългарите кутригури, една част от които били увлечени от аварите на запад, в Панония. И през VII в. в тези земи живеели прабългарски племена, попадащи под зависимостта ту на Византия, ту на тюрките. Поради това преселването на прабългарите начело с хан Аспарух в тази територия е станало на практика в родна среда, а не в земи, които трябвало да бъдат отвоювани от аварите. По всичко изглежда, че арменският хронист е смесил две различни събития — навлизането на част от прабългарските племена в земите на аварите, от които едни останали в Панония, а други заминали за Италия, той е схванал като движение на една група и на хан Аспарух е приписал и война с аварите.
